Евродепутати очакват държавата да контролира концентрацията на агросубсидии

Ако бъде въведен таван за земеделските субсидии след 2020 година, контролът върху това дали най-големите стопанства не се раздробяват трябва да бъде осъществяван от държавата. Това каза пред журналисти евродепутатът Момчил Неков (С&Д), който заедно със свои колеги от земеделската комисия в Европарламента организира дискусия за европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) в София.

Участниците в дискусията припомниха, че един от обсъжданите варианти е за таван върху директните плащания от 60 хил. евро. Недопустимо е над 80% от субсидиите да бъдат давани на по-малко от 6% от земеделците, заяви Момчил Неков. 

Държавата има достатъчно механизми, за да може да прекъсне тези феномени, които се получават с изкуственото раздробяване на земята, като собственикът остава един и същ, заяви той. По думите му има история кой, на кого и как е прехвърлил земи към свързани лица.

Евродепутатът Владимир Уручев (ЕНП) прогнозира, че предстоят разногласия по въпроса за таваните и политиките.

Момчил Неков настоя да има повече обвързана подкрепа за произведена продукция за сметка на директните плащания. Той изтъкна, че във Франция 95% от фермерите са обединени, в България само пет на сто. 

Той предложи държавата да създаде фонд, който да гарантира пред търговските банки безлихвени кредити за организации на производителите.

Като друг проблем Неков посочи нелоялните търговски практики по хранителната верига, като по думите му с този проблем са се сблъсквали поне веднъж 90% от производителите в Европа.

Поземлените отношения трябва да бъдат в основата на ОСП, ако искаме да променим модела, каза Неков. Той настоя 30% от средствата за ОСП да отиват за борба с климатичните промени.

Владимир Уручев припомни, че отпусканите над 400 млрд. евро за ОСП в сегашния период представляват 37 – 38% от целия европейски бюджет.

„Сега, когато започват дебатите, ще трябва да се търси справедливост. По-голямата част от директните плащания отиват у тези, които владеят огромни количества земя“, каза той. По думите му въпросът е как печалбите на тези, които нямат нищо общо със селското стопанство, да бъдат ограничени.

Уручев допълни, че след 2020 г. ще има по-голяма свобода за държавите членки как да се разходват парите – това ще стане през стратегическите планове, които тепърва ще се разработват.

Председателят на парламентарната комисия по земеделие в ЕП Чеслав Адам Шекерски (ЕНП, Полша) очаква тенденцията за концентрация на земята за продължи и в бъдеще.

Трябва да сме внимателни, защото искаме да приложим в селското стопанство екологосъобразен, устойчив модел, а там, където има концентрация на земи, се отглеждат монокултури като пшеница и царевица, коментира той. Но уточни, че при определянето на таван за субсидиите трябва да бъде отчетено положението в отделните държави членки.

Участниците във форума  отчетоха, че таванът за директните плащания може да застраши конурентоспособността на кооперативите.

Как ще се развива земеделието след 2020 година и какви промени да очакват фермерите в Общата селскостопанска политика (ОСП)? Какви са възможностите за дигитализация в сектора? Разберете на 9 ноември по време на събитието „Клуб Инвестор – Агробизнес.